|
|
Ако си мислите, че пътят към ЕС минава задължително по магистрала, дълбоко се лъжете. Може и по четвъртокласен път.
Достатъчно е да посетите брезнишкото Гърло - едно от селата ни, които могат да впечатлят единствено с името си и с неповторимата си природа. До такова село се стига само ако объркаш пътя и ти свърши бензинът.
Нашето Гърло се намира между Брезник и Трън в един колкото див, толкова и спокоен край. Нищо не се случва, защото няма кой да го случи - по официална статистика тук живеят 59 души, на практика - около 30. Повечето са пенсионери, а който не е или е кметски наместник, или магазинер. Или помощник на кметския наместник, или такъв на магазинера... Други служби в Гърло няма.
Както София обаче си има Джефри ван Орден, така и Гърло си има... Франсина Беселинг. Тя също е холандка, идва от ЕС, но за разлика от сънародника си не се занимава с доклади за България, а развива бизнес. Истина е - в бедното и затънтено Гърло една холандка строи конеферма. Заселила се е тук, смята да печели и да се радва на живота.
Франсина и Гърло - тези два паралелни свята,
са емблема на битовата интеграция, течаща от доста време под политическите и държавни върхове. От една страна, местните разказват как техните внуци, след като не намерили работа в Перник и София, се втурнали в пустия ЕС. Там работели много, печелили много, но и харчели много... От другата страна е Франсина, една доволна средностатистическа европейка, която идва тук преди четири години на ски, харесва планината и си купува къща. Пренася в Гърло страстта си да отглежда расови коне и намира новата си родина тук.
Това преселение на народите не минава без съмнения и подозрения. В конюшната на Франсина е чистичко, подредено, ухае на свежо, сякаш вътре не се рине тор, а се произвежда парфюмерия... Пред всяко конче има табелка, ня която са описани вида му, възрастта му, режима на хранене... На пръв поглед щастието, което тя си изгражда тук, би трябвало да се допълва от ентусиазма на местните хора. Да, ама не. "Абе, прави нещо Франсината, прави.. Ама знаеш ли, тая работа с Европата е като война без бомби - ей такова е положението", почти ни се скарва 72-годишният Огнян Йосифов.
Старикът негодува от факта,
че преди да вдигне новото стопанство, "Франсината" разрушава старото. Група цигани и в момента къртят тухлите на една от сградите, която холандката събаря. Дядо Огнян знае, че новото ще е по-хубаво. Ама и старото не е било лошо, само дето вече го няма. "К'во беше преди, ей! Що краварници беха горе, що млеко имаше... Сега е ужас, всичко се разваля. И що чужденци требва да идват? Ние сами не можем ли", пита човекът.
Малко по-късно признава, че май наистина сами не можем. То краварниците от 15 години буренеят. И "Франсината" е най-малко виновна. "Абе, гледам аз телевизора, гледам, ама само се ядосвам. Много се краде, ша знайш, и то отгоре нанадоле върви тая работа", реди дядо Огнян. И дава май най-точното обяснение, за което и Иван Костов не се сеща: "Ние, момче, май толкова си можем".
За едно нещо 72-годишният бай Огнян, който 40 години е карал камион в Трънско, и близо два пъти по-младата от него Франсина, която в Холандия е имала конете само за хоби, са на едно мнение. То е, че в ЕС хич няма да ни е леко. "Не вярвам да се оправим, ние не сме за оправяне. Голи и боси сме, изтървахме му края", категоричен е бай Огнян. Същото мисли и Франсина. "Няма да ви е по силите да живеете в ЕС. Там има много регулации, цените ще скочат, ще ви трябват доста пари. Веднага нищо няма да стане", твърди холандката.
Още щом дошла в България, тя доловила
големите очаквания от ЕС
Но не толкова от хората, които вече са край нея, а от политиците и медиите. "Мислите, че целият свят ще се изсипе тук, богаташи ще наемат под наем, а вие ще печелите. Нищо такова няма да стане. Инфраструктурата ви е много лоша, възможна е инфлация. Хората ще бъдат много разочаровани", предупреждава Франсина.
Холандката смята да остане тук завинаги. Заради чудната природа даже е препоръчала България на приятелско семейство, което току-що е получило виза и също си е купило къща.
Природата я има и в съседното село - Ребро, но пък я няма Франсина, което се разбира веднага щом минеш първата къща. "Тука, синко, само щъркелите свиват гнездо", посреща ни Васил Славов. "Ако някой паралия беше дошъл и пътя можеха да оправят, и младите да се върнат", тъгува столетникът. Всъщност хем твърди, че е минал стоте, хем, че е роден 19-а година. Сметката малко не излиза, ама бай Васил е упорит. "Оставете го, търси за какво да приказва с хората, иначе трябва с бастуна да си говори", обясняват комшиите.
Ребро също е емблема - на
несвършения български преход
Селото е било изостанало и по времето на комунизма, но през демокрацията съвсем закъсва. Автобусите не минават, частници съсипват стопанството, единствените фамилии, които не забягват, са няколко цигански, а училище има в другото село...
"Чакаме фондовете, дано от тях дойде нещо", казва кметският наместник Офелия Арсова. Тя обаче дава и едно друго тълкувание на недоимъка - "хората отвикнаха да работят...". От друга страна, за съселяните й евроинтеграцията няма голямо значение за нейните съселяни. "Хората се интересуват от пенсиите. Ако ЕС им ги вдигне, ще са доволни. Ама няма да стане", описва местната психология Богданова.
79-годишната Божурка Григорова живее в село Кривонос - където пътят буквално свършва в горите. "Знаете ли, ние бехме у Европа. 22-ма човека живеехме в къщата, пасахме овци, кози, живеехме задружно. Сега тая работа не я разбирам", казва Божурка и отива да храни животните, без които е за никъде. Ама и за младите не е много обнадеждена. "Децата са у града.
Сбор правихме в неделя,
дойдоха, постояха... Ама за мотиката не се хванаха", смее се жената.
Кривонос си няма ни телефон, ни автобус, хляб носят два пъти в седмицата.. Има всичко на всичко около 20 овце и 5-има жители. Един от тях е Методи Найденов. "Не ми се верва ЕС да ги оправи тези работи. Щото нашите управници и мафията така са се вързали, че хем не могат да се оправят, хем и не искат", ръкомаха със секирата Методи. Държи я здраво и сече сливата в двора. "Е, гледай - изсекоха гората, за нас не остана. Ние трябва да сечем дърветата, дето бащите ни са садили", разправя 74-годишният мъж и си спомня за прекараната канализация по времето на комунизма, за пълното с войници поделение малко по-нагоре, за цистерните с мляко... Пък сега само един параклис има в Кривонос, хубав, спретнат, вдигнат от човек с фирмичка, но пък... поп не идвал по тези места. "И едно време не идваше, ама бехме доволни. Не бехме богати, но за всеки имаше по-малко", неразубедим е бай Методи.
"Значи ще се оправим, когато ЕС построи комунизма", шегува се екипът на "Сега". "Виж к'во, мойто момче. Гледай тоя пущинак и знай, че беха стада, жито, млеко, работеше се, чудеса.... Аз не съм много компетентен (бай Методи бавно и важно казва тази дума), ама объркахме работата, дето скъсахме със Съюза (няма предвид Европейския, а Съветския)... Преди имаше за всички, а сега има само за отделни хора. Ей т`ва е", скарва ни се бай Методи. И се чуди на акъла на гражданите, че уж много четат и знаят, ама не проумяват тия прости истини.
Това ще занесат в ЕС хората от този дивен Трънско-Брезнишки край - едните, на които нищо друго не им остава - шегата, вторите - едновременно носталгията и недоверието към новото, а всички - спомена.
Ей т`ва е.
Диян Божидаров 22.05.2006г.
22.05.2006 г.22
|
